самохвалило е

Речник на българския език

1. самохвалило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самохвалило е е производна форма на самохваля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самохвалило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самохвалило е е производна форма на самохваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).