самохвалило

Речник на българския език

1. самохвалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самохвалило е производна форма на самохваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самохвалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самохвалило е производна форма на самохваля (мин. деят. св. прич. ср. р.).