самохвалили

Речник на българския език

1. самохвалили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самохвалили е производна форма на самохваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самохвалили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самохвалили е производна форма на самохваля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).