самохвалила

Речник на българския език

1. самохвалила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самохвалила е производна форма на самохваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самохвалила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самохвалила е производна форма на самохваля (мин. деят. св. прич. ж. р.).