самохвалил

Речник на българския език

1. самохвалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самохвалил е производна форма на самохваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самохвалил — мин. деят. св. прич. м. р.

самохвалил е производна форма на самохваля (мин. деят. св. прич. м. р.).