самохвали

Речник на българския език

1. самохвали — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самохвали е производна форма на самохваля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самохвали — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самохвали е производна форма на самохваля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самохвали — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самохвали е производна форма на самохваля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самохвали — повелително наклонение, ед. ч.

самохвали е производна форма на самохваля (повелително наклонение, ед. ч.).