самохвалеше

Речник на българския език

1. самохвалеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самохвалеше е производна форма на самохваля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самохвалеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самохвалеше е производна форма на самохваля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).