самохвалело си

Речник на българския език

1. самохвалело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самохвалело си е производна форма на самохваля (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).