самохвалело

Речник на българския език

1. самохвалело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самохвалело е производна форма на самохваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самохвалело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самохвалело е производна форма на самохваля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).