самохвалели

Речник на българския език

1. самохвалели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самохвалели е производна форма на самохваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самохвалели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самохвалели е производна форма на самохваля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).