самохвалела

Речник на българския език

1. самохвалела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самохвалела е производна форма на самохваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самохвалела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самохвалела е производна форма на самохваля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).