самохвалел

Речник на българския език

1. самохвалел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самохвалел е производна форма на самохваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самохвалел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самохвалел е производна форма на самохваля (мин. деят. несв. прич. м. р.).