самоучѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
самоучителят, самоучителя, мн. самоучители, (два) самоучителя, м. Учебник, предназначен за самостоятелни занимания, без учител. Самоучител по английски език.
Грешни изписвания (15)
- самоочител
- самоочитил
- самоучитил
- самуочител
- самуочитил
- самуучител
- самуучитил
- съмоочител
- съмоочитил
- съмоучител
- съмоучитил
- съмуочител
- съмуочитил
- съмуучител
- съмуучитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-у-чи-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | са-мо-у-чи-те-ля | |
| пълен член | са-мо-у-чи-те-лят | |
| мн.ч. | са-мо-у-чи-те-ли | |
| членувано | са-мо-у-чи-те-ли-те | |
| бройна форма | са-мо-у-чи-те-ли | |
| звателна форма | са-мо-у-чи-те-лю | |