самоутвърждавах

Речник на българския език

1. самоутвърждавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоутвърждавах е производна форма на самоутвърждавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоутвърждавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоутвърждавах е производна форма на самоутвърждавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).