самоутвърждавал съм

Речник на българския език

1. самоутвърждавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоутвърждавал съм е производна форма на самоутвърждавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоутвърждавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоутвърждавал съм е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоутвърждавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоутвърждавал съм е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).