1. самоутвърждавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
самоутвърждавал е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. самоутвърждавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
самоутвърждавал е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. самоутвърждавал — мин. деят. св. прич. м. р.
самоутвърждавал е производна форма на самоутвърждавам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. самоутвърждавал — мин. деят. несв. прич. м. р.
самоутвърждавал е производна форма на самоутвърждавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).