самоутвърждава

Речник на българския език

1. самоутвърждава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоутвърждава е производна форма на самоутвърждавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоутвърждава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоутвърждава е производна форма на самоутвърждавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоутвърждава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоутвърждава е производна форма на самоутвърждавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).