самоуспокоявах

Речник на българския език

1. самоуспокоявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоуспокоявах е производна форма на самоуспокоявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоуспокоявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоуспокоявах е производна форма на самоуспокоявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).