самоуспокоявало е

Речник на българския език

1. самоуспокоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоуспокоявало е е производна форма на самоуспокоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоуспокоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоуспокоявало е е производна форма на самоуспокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоуспокоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоуспокоявало е е производна форма на самоуспокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).