самоуспокоявала

Речник на българския език

1. самоуспокоявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоуспокоявала е производна форма на самоуспокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоуспокоявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоуспокоявала е производна форма на самоуспокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоуспокоявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоуспокоявала е производна форма на самоуспокоявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоуспокоявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоуспокоявала е производна форма на самоуспокоявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).