самоуспокоява

Речник на българския език

1. самоуспокоява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоуспокоява е производна форма на самоуспокоявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоуспокоява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоуспокоява е производна форма на самоуспокоявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоуспокоява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоуспокоява е производна форма на самоуспокоявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).