самоунищожила

Речник на българския език

1. самоунищожила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоунищожила е производна форма на самоунищожа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоунищожила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоунищожила е производна форма на самоунищожа (мин. деят. св. прич. ж. р.).