самоунищожали

Речник на българския език

1. самоунищожали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоунищожали е производна форма на самоунищожа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоунищожали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоунищожали е производна форма на самоунищожа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).