самоунижил съм

Речник на българския език

1. самоунижил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоунижил съм е производна форма на самоунижа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоунижил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоунижил съм е производна форма на самоунижа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).