самоунижила

Речник на българския език

1. самоунижила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоунижила е производна форма на самоунижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоунижила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоунижила е производна форма на самоунижа (мин. деят. св. прич. ж. р.).