самоунижил

Речник на българския език

1. самоунижил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоунижил е производна форма на самоунижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоунижил — мин. деят. св. прич. м. р.

самоунижил е производна форма на самоунижа (мин. деят. св. прич. м. р.).