самоунижали

Речник на българския език

1. самоунижали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоунижали е производна форма на самоунижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоунижали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоунижали е производна форма на самоунижа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).