самоунижала

Речник на българския език

1. самоунижала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоунижала е производна форма на самоунижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоунижала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоунижала е производна форма на самоунижа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).