самоунижал

Речник на българския език

1. самоунижал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоунижал е производна форма на самоунижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоунижал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоунижал е производна форма на самоунижа (мин. деят. несв. прич. м. р.).