самоунижавало съм

Речник на българския език

1. самоунижавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоунижавало съм е производна форма на самоунижавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоунижавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоунижавало съм е производна форма на самоунижавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоунижавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоунижавало съм е производна форма на самоунижавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).