самоунижавало си

Речник на българския език

1. самоунижавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоунижавало си е производна форма на самоунижавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоунижавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоунижавало си е производна форма на самоунижавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоунижавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоунижавало си е производна форма на самоунижавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).