самоунижавали

Речник на българския език

1. самоунижавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоунижавали е производна форма на самоунижавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоунижавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоунижавали е производна форма на самоунижавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоунижавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоунижавали е производна форма на самоунижавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоунижавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоунижавали е производна форма на самоунижавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).