самоуважавал

Речник на българския език

1. самоуважавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоуважавал е производна форма на самоуважавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоуважавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоуважавал е производна форма на самоуважавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоуважавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоуважавал е производна форма на самоуважавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоуважавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоуважавал е производна форма на самоуважавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).