самоубил е

Речник на българския език

1. самоубил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоубил е е производна форма на самоубия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоубил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоубил е е производна форма на самоубия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).