самоубиел съм

Речник на българския език

1. самоубиел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоубиел съм е производна форма на самоубия (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).