самоубиело

Речник на българския език

1. самоубиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоубиело е производна форма на самоубия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоубиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоубиело е производна форма на самоубия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).