самоубиели

Речник на българския език

1. самоубиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоубиели е производна форма на самоубия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоубиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоубиели е производна форма на самоубия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).