самоубиел

Речник на българския език

1. самоубиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоубиел е производна форма на самоубия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоубиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоубиел е производна форма на самоубия (мин. деят. несв. прич. м. р.).