самоубиваха

Речник на българския език

1. самоубиваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоубиваха е производна форма на самоубивам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоубиваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самоубиваха е производна форма на самоубивам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).