самоуби

Речник на българския език

1. самоуби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоуби е производна форма на самоубия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоуби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоуби е производна форма на самоубия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).