самотуваше

Речник на българския език

1. самотуваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самотуваше е производна форма на самотувам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самотуваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самотуваше е производна форма на самотувам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).