самотувахте

Речник на българския език

1. самотувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

самотувахте е производна форма на самотувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самотувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

самотувахте е производна форма на самотувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).