самотувахме

Речник на българския език

1. самотувахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

самотувахме е производна форма на самотувам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. самотувахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

самотувахме е производна форма на самотувам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).