самотуваха

Речник на българския език

1. самотуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самотуваха е производна форма на самотувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самотуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самотуваха е производна форма на самотувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).