самотувах

Речник на българския език

1. самотувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самотувах е производна форма на самотувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самотувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самотувах е производна форма на самотувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).