самотувало съм

Речник на българския език

1. самотувало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самотувало съм е производна форма на самотувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самотувало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самотувало съм е производна форма на самотувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самотувало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самотувало съм е производна форма на самотувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).