самотувало си

Речник на българския език

1. самотувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самотувало си е производна форма на самотувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самотувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самотувало си е производна форма на самотувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самотувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самотувало си е производна форма на самотувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).