самотувало е

Речник на българския език

1. самотувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самотувало е е производна форма на самотувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самотувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самотувало е е производна форма на самотувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самотувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самотувало е е производна форма на самотувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).