самотувало

Речник на българския език

1. самотувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самотувало е производна форма на самотувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самотувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самотувало е производна форма на самотувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самотувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самотувало е производна форма на самотувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самотувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самотувало е производна форма на самотувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).