самотували са

Речник на българския език

1. самотували са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

самотували са е производна форма на самотувам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. самотували са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самотували са е производна форма на самотувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самотували са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самотували са е производна форма на самотувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).